Указания

 

ИНФОРМАЦИЯ И УКАЗАНИЯ 

 МИКРОБИОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

 

 

 

 

 

                                 МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МАТЕРИАЛИ  ОТ ГЕНИТАЛНА СИСТЕМА

   
 
 Върху инфекциите на половата система и техните клинични форми съществен отпечатък дават редица физиологични и анатомични особености  и различия в двата пола.   Проксимално разполажените полови органи : тестиси, епидидими, простата, булбоуретрални жлези, гландула семиналес у мъжа; яйчници, фалопиеви тръби, матка,бартолинови жлези и жлези на Skene у жената са стерилни. Дистално разположените генитални органи – мъжка и женска  уретра вулва, влагалище, цервикален канал, са пряко свързани с външната среда  , поради което съдържат резидентни микроорганизми.
1.Заболявания на мъжките нестерилни органи
  1.1.Заболявания на уретрата:
-Остър уретрит- причинява се от микроорганизми предавани по полов път. В 95 % от случаите това са гонококи.Най-чести причинители на първичния негонококов  уретрит са C.trachomatis, T.vaginalis, C.albicans, U.urealiticum, Herpes simplex virus.
-Подостър и хроничен уретрит- негонококова етиология.
  1.2.Заболявания на glans penis и препуциума- причиняват се от гонококи, стафилококи, B- хемолитични стрептококи, дифтерийни бактерии, спирохети , Candida spp. и др.
 2. Заболявания на мъжките стерилни органи
2.1.Заболявания на простатата:
- Остър простатит- причинява се от гонококи, E.coli, P.aeruginosa, стафилококи, стрептококи, хламидии и др.
-Хроничен простатит – обикновено се явява последица на острия простатит.
2.2.Заболявания на тестисите и епидидима- епидидимит и орхит.
Развиват се у млади полово активни мъже, успоредно или в резултат  на предшестващи уретрити. Най-често се причиняват от гонококи и хламидии.
  3.Заболявания на женските нестерилни органи
  3.1.Заболявания на вулвата- вулвит. Причиняват се от гонококи, B-хе молитични стрептококи, S. aureus, дифтерийни бактерии, микобактерии и др.
  3.2.Заболявания на влагалището- вагиниг, колпит.Причиняват се най-често от G.vaginalis, C.albicans,T.vaginalis .
  3.3.Заболявания на женската уретра-причиняват се от C.trachomdtis, U.urealiticum,E.coli, C.albicans, T.vaginalis, Herpes simplex virus.
  3.4.Заболявания на цервикалния канал-цервицити,ендоцервицити.
Най- голямо значение имат гонококите,хламидиите и херпесния вирус.
  4.Заболявания на женските стерилни органи
  4.1.Заболявания на матката и аднексите- ендометрит, салпингит и аднексит
По честота причинителите се подреждат както следва: гонококи, хламидии, бактероиди, пептококи, пептострептококи, фузеиформени бактерии, микоплазми, клостридии, туберкулозни бактерии, хемолитични и нехемолитични бактерии, коагулаза негативни стафилококи.
  4.2.Заболявания на матката по време на бременноста и пуерпериума-пуерперален ендометрит-причиняват се най-често от анаеробни бактерии вкл.B.fragilis, C.perfringens, стрептококи от група В.
-Пуерперален сепсис-причинява се най-често от B-хемолитични стрептококи от група А,S.aureus, и по рядко от E.coli, N.gonorrhoeae, Proteus и други.

 

МАТЕРИАЛИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ ОТ ГЕНИТАЛНА СИСТЕМА
-УРЕТРАЛЕН СЕКРЕТ- желателно е дасе взема сутрин преди първото уриниране.Meatus urethrae се почиства с компрес,напоен със стерилен физ.разтвор,и чрез натискане на пениса се предизвиква появата на капка от секрета.Последния се взема с платиново ухо или с пипета.
-ПРОСТАТЕН СЕКРЕТ- взема се чрез масаж на простатната жлеза в стерилен контейнер.
-ЕЯКУЛАТ-взема се чрез мастурбация в стерилен контейнер.
-ВЛАГАЛИЩЕН СЕКРЕТ-взема се със стерилен памучен тампон от задния влагалищен свод след менстурация.В лабораторията се изпращат две проби и два неоцветени препарата. Натривките се правят с въртене на тампона, за да се предпазят от увреждане клетъчните елементи във влагалищното съдържимо.
-ЦЕРВИКАЛЕН СЕКРЕТ-взема се след предварително почистване на portio vaginalis coli uteri със сух тампон.В канала се прониква без докосване на влагалищната мукоза.При хроничен ендоцервицит се пепоръчва леко остъргване с остра канюла.
- СЪДЪРЖИМО ОТ МАТОЧНАТА КУХИНА-аспирира се със спринцовка та на Браун или се взема със специален тампон, поставен в тънък катетър, за да не се позволи контаминирането с цервикална флора.
-ЕКСУДАТ ОТ ДЪГЛАСОВОТО ПРОСТРАНСТВО-аспирира се през зания влагалищен свод,след дезинфекция на влагалището.В лабораторията се изпраща спринцовката с ексудата, покрита с капишон.
ЛЕЧЕНИЕ:Съобразно изолирания причинител и чувствителността му към антимикробни средства /антибиотикограма/.
  
 МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МАТЕРИАЛИ ОТ ГАСТРОИНТЕСТИНАЛЕН ТРАКТ 
   
 
Чревните инфекции са широко разпространине,като засягат голям брой от хора от всички възрастови групи.Най-възприемчива към тях е детската и особено неонаталната и ранната детска възраст.
Резидентна флора на кърмачето- непосредствено след раждането в  чревния тракт и мекониумът на новороденото са стерилни. Контаминирането с микроби става още в първите часове след раждането.
 Вземане на материал за изследване :
Проби изпражнения се вземат по противоепидемични и профилактични показания при всички болни от чревни инфекции,рековалесцентни,преболедували, контактни  и здрави лица. Изследването се извършва преди започване на антибиотичното лечение.
-От изпражненията се вземат 3-5 гр. в стерилен съд.Присъмниние закоремен тиф, паратиф, салмонелози, стафилококови инфекции и инфекции причинени от условнопатогенни бактерии се подбира материал от последните порции изпражнения,а при шигелози – от първите и преди всичко от слузните или гнойтиге частици без примес на кръв.
При болни с обстипация,преболедували,контактни,и здрави лица, пробите от изпражнения се вземат след даване на слабително/магнезиев сулфат в количество 25-30 гр. за възрастни и 15 гр. за деца, разтворен в чаша хладка вода/ 3-5 часа преди вземане на материала.
Слабителното е противопоказано при бременни,родилки, малки деца и болни с язвена болест.
- При малки деца пробите се вземат направо от пелените.
-При шигелози проби се вземат от ректума със сух или овлажнен със стерилен физиологичин разтвор тампон.
-При ректоманоскопия материал се взема напрово от възпаления участът на лигавицата на дебелото черво или от язвите посредством стерилен тампон.
При невъзможност за извършване на директтни посевки се препоръчва използването на транспортни среди/ Stuart,Amies и др./
ЛЕЧЕНИЕ: Съобразно изпитване чувствителността на изолираните микроорганизми
към антимикробни средства /антибиотикограма/.
  
 МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА УРИНА(УРОКУЛТУРА)   
 
Бактериалните инфекции на уринарния тракт варират от несуспектни ин-фекции до системни заболявания.Откриването на бактерии чрез културелни методи е възможност за поставяне на специфична диагноза.Най- чести заболявания на уринарния тракт са : цистит, уретрит, пиелонефрит.
 Нормално урината е стерилна.
НАЙ-ЧЕСТИ ПРИЧИНИТЕЛИ НА ИНФЕКЦИИ В ДОЛНИЯ УРИНАРЕН ТРАКТ:
- цистит при жени- E. coli; S. Saprophiticus; Enterococcus spp.- остър уретрит при жени- Е.coli; C.trahomatis - уретрит при мъже- C.trahomatis; U.urealyticus; N.gonorrhoeae - безсимптомна бактериурия- E. coli; Klebsiella spp.;Enterobakter spp.- Proteus spp. 
НАЙ-ЧЕСТИ ПРИЧИНИТЕЛИ НА ИНФЕКЦИИ В ГОРНИЯ УРИНАРЕН ТРАКТ:
 - пиелонефрит- E.coli; P.mirabilis; Enterococcus spp.; S.agalactiae -пиелонефрит/вътреболничен/ - E.coli; Klebsiella spp.;Enterobacter spp.Seratia spp.; Proteus spp.;Ps.aeruginosa; Acinetobacter spp.;Enterococcus spp.; Staphylococcus coa (-); S. aureus; Candida spp.  - туберкулоза на бъбрека- M. tuberculosis  
Вземане на материал за изследване 
1.1. 3-5 мл от първа сутрешна урина по средата на микцията в стерилен съд след предварително направен тоалет на гениталиите и перинеума с преварена вода и сапун,или подходящ антисептичен разтвор.
1.2.Вземането на урина чрез катетър е противопоказано,остава като способ само по лечебни съображения,като за микробиологично изследване се взема средната част на изтичащата урина.
1.3. Вземането на урина чрез супрабубична пункция се прилага само при отделни случаи,след щателна дезинфекцияв супрабубичната област.
ЛЕЧЕНИЕ:-съобразно чувствителността на изолираните микроорганизми към антимикробни средства / антибиотикограма/ 
  
 МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА МАТЕРИАЛИ ОТ ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА
   
  
 
Дихателната система представлява обширна площ от около 60 m2. .Тази огромна повърхност е в контакт с микробния свят,част от който колонизира дихателните пътища.Тя е входна врата за редица типични патогенни микроорганизми, които, както и резидентните и опортюнистични микробни видове при определени условия могат да причинят едни или други заболявания.
  Вземане на материал за изследване 
-Носен секрет се взема обикновено с памучен тампон
-Гърлен секрет се взема с памучен тампон, като езика се държи добре притиснат с шпатула.Тампонът се разтрива по двете сливици, задния фаринкс, по всеки налеп, зачервяване, индурация или разязвяване.Внимава се дане се докосват езика, бузите или устните с тампона.
-Назофарингеален секрет се взема когато е необходимо изследване за менингококи, B. pertusis или H. Influenzae.Тампонът се прегъва под тъп ъгъл и се вкарва през устата зад увулата и мекото небце до назофаринкса.
ДОЛНИ ДИХАТЕЛНИ ПЪТИЩА
Долните дихателни пътища обхващат ларинкса, трахеята, бронхите, бронхиолите и белодробните алвеоли.Острите възпалителни процеси на ларинкса, трахеята и бронхите обикновено се предшестват от инфекции на ГДП,а много често се развиват и успоредно с тях и се предизвикват от едни и същи причинители.
 
1.Заболявания на трахеята и бронхите
-Остър бактериален бронхит и трахеит: най-често се причинява от пневмококи, H.influenzae, S. aureus,B-хемолитични стрептококи,по-рядко от M.pneumoniae u B.catarrhalis.
-Хроничен трахеобронхит- най-често се изолират :E.coli ,K.pneumoniae
-Дифтерия на ларинкса
-Бронхиолит-развива се в малки деца /1-24 месеца/
-Бронхиектазии- В началния период се изолират облигатни неспорообразуващи анаероби, дифтероиди, найсерии, хемофилни бактерии, пневмококи,а с напредването на процеса –S. аureus и гр.(-) отрицателни бактерии.
2.Заболявания на белия дроб и плеврата
-Най-честите възпалителни заболявания в белия дроб са бронхопневмониите и пневмониите.Броят на микробните видове,предизвикващи възпалителни процеси в белодробния паренхим е голям-S.pneumoniae, H.influezae, S.aureus, S.pyogenes, K.pneumoniae, E.coli, Proteus spp.,Enterobacter spp. Seratia spp.,P.aeruginosa, M.pneumoniae, C.pneumoniae,C.trachomatis, L.pneumophila, B.antracis и др.
-Специфични процеси в белия дроб- развиват се при заразяване с M.tuber-culosis, M.bovis, P.pseudomallei, Actinomyces spp.  и др.
-Белодробни микобактериози- причиняват се от микроби опортюнисти, при рязко намаляване на съпротивителните сили на макроорганизма.От атипичните микобактерии най- голямо значение за белодробната патология имат M.kanasi, M.intracellulare, M. аvium и др.
-Белодробен абсцес- причиняват се от пневмококи,  S.aureus, коагулазоотрицателни стафилококи, хемолитични и нехемолитични стрептококи, облигатни неспорообразуващи анаероби, К.pneumoniae, E.coli и други Грам отрицателни микроорганизми.
- Гноен неспецифичен плеврит/ пиоторакс/-най- чести причинители са пневмококи, стафилококи, Е.coli,H.influenzae, K.pneumoniae, Proteus spp. облигатни неспорообразуващи анаероби.
-Ексудативен плеврит-причинява се предимно от туберкулозните бактерии
-Микотични инфекции- причиняват се от A. Fumigatus, C.albicans. Criptococcus neoformans, Histoplasma capsulatum и други.
   Вземане на материал за изследване 
-Храчки
-Бронхоалвеоларен лаваж
-Аспирати- транстрахеален, трансторакален и др.
-Пунктати-плеврален, от абсцеси и др.
ЛЕЧЕНИЕ:Съобразно изпитване чувствителността на изолираните микроорганизми
Към антимикробни средства /антибиотикограма/.
  
МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА УШЕН СЕКРЕТ
   
 
Ухото е свързано с устната кухина посредством Евстахиевата тръба.Затова много често възпалителните процеси на ухото се развиват при  инфекции устната кухина и ГДП.
1.Заболявания на средното ухо
-остро възпаление на средното ухо /otitis media acuta /. Предимно боледуват кърмачета и малки деца.Най-чести причинители са : H.influenzae,  S.pneumoniae, S.aureus, B-хемолитични стрептококи, B.catarrhalis, E.coli, Klebsiella spp., неспорообразуващи облигатни анаероби.
-хроничен отит – най често се причинява от : Proteus spp., P.aeruginosa, Klebsiella spp., E.coli, Acinetobacter, S.pneumoniae, S.aureus и др.
- остър мастоидит- най- често се развива като усложнение
2.Заболявания на външното ухо
-външен отит- повърхностна инфекция на външния слухов апарат.Често се причинява от P. aeruginosa и микотични инфекции.
-злокачествен външен отит – засягат се преди всичко възрастни диабетици.
Причинява се предимно от P. Aeruginosa.
- фурункул на външното ухо- най- често се развива по космените фоликули на външния слухов канал,както и по кожата на ушната мида.
- гъбни инфекции на външното ухо.
  Вземане на материал за изследване 
-От средно ухо при перфорация на тъпанчето гнойта изтича във външния слухов канал.Секрет се взима със сух или навлажнен стерилен тампон. При затворено тъпанче се прави пункция на средното ухо /практикува се много рядко/.  Материал може да бъде взет ипри тимпаноцентеза.
ЛЕЧЕНИЕ: Съобразно изпитваната чувствителност на изолираните микроорганизми
Към антимикробни средства / антибиотикограма/.
  
 ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ОЧИТЕ  
          МИКРОБИОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОЧЕН СЕКРЕТ    
   
 
Резидентни микроорганизми- установяват се само в конюнктивата и слъзните пътища.От нормалната конюнктива се изолират незначително количество S.epidermidis и други коагулазоотрицателни микроорганизми,Corinebacterium spp., B. Cataralis, ά-хемолитични стрептококи, сарцини.В слъзните жлези се намира микробна флора, характерна за носа и конюнктивата.Останалите части на окото са стерилни.
1.Вземане на материал за изследване
- при конюнктивити материал за изследване се взема от долния клепач или вътрешния ъгъл на окото с тампон при обилна секреция или с йозе при оскъден материал
-при кератити материал се взема чрез остъргване на роговицата след анастезия.
- при заболявания на слъзната торбичка материал се взема с йозе или тампон след масирането ủ.
ЛЕЧЕНИЕ: Съобразно изпитване чувствителността на изолираните микроорганизми към антимикробни средства / антибиотикограма/
  
 

СЕРОЛОГИЧНИ /ИМУНОЛОГИЧНИ/ ИЗСЛЕДВАНИЯ

   
    
  ЦИТОМЕГАЛОВИРУС  
  
Цитомегаловирусът е един от най-коварните вируси от семейството на херпеса.
Ако се окаже в клетките на човека, цитомегаловируса остава в тях завинаги. При болшинството заразени болестта протича в скрита форма!
За да се активира цитомегаловируса е необходимо да се намали имунитета. Понякога е достатъчна една банална авитаминоза, но по-често е нужно нещо извънредно. Например Синдром на придобида имунна недостатъчност (СПИН) или приемане на по-особени лекарства, понижаващи имунитета, при лечението на онкологични заболявания. Ако цитомегаловируса увреди лигавицата на носа, се появява хрема
Случва се цитомегаловируса да се засели в пикочо-половите органи. Тогава при жените настъпва възпаление на матката (ендометрит), възпаление на шийката на матката (цервицит), на влагалището (колпит) и т.н. При мъжете инфекцията на пикочно-половите органи обикновено протича безсимптомнно.
Заразяването с цитомегаловирус представлява опасност за бременните жени, тъй като инфекцията може да се предаде на развиващия се ембрион. При това ако жената се е заразила отдавна и инфекцията не се изостря, вероятността вируса да осакати бъдещото дете е твърде ниска. Но при заразяване по време на бременност тази вероятност нараства.
     Лечение на цитомегаловируса
Цитомегаловирусната инфекция е неизлечима. Съществуват лекарства обаче, които позволяват да се контролира количеството на вируси в организма, да се подтиска тяхното развитие. Повишава се имунитета на болните и се назначават специални противовирусни препарати.
  
 

 

ХЛАМИДИИ
  
 

Хламидиоза – венерическо заболяване, предаващо се по полов път, причинител е Chlamydia trachomatis, уникален микроорганизъм. Хламидията живее вътре в живата клетка, като вирус, но по строеж прилича на бактерия. Благодарение на тази двойна своя природа и способността й да паразитира вътре в клетките се явява причина за изключително трудното й лечение.

В днешно време хламидиозата се среща доста по-често от гонореята – по статистики от нея страдат от 6 до 8 % от възрастното население на Земята. При което в половината от случаите това заболяване протича заедно с други инфекции, предавани по полов път, такива като трихомони, уреаплазма или гарднерела.
Хламидиозата се открива след случайни полови връзки, при 60 % от мъжете и 50 % от жените, въпреки че еднократни контакти не винаги водят до предаване на хламидия. Предаването на хламидиозата е най-разпространено при възрастова група от 17 до 35 годишни и става чрез генитално-орални, генитално-анални и генитално-генитални контакти. Битово заразяване с хламидиоза е малко вероятно, тъй като вируса бързо загива извън организма и за заразяване е необходимо в организма да са попаднали достатъчно количество хламидии. Заразяването става при не защитени полови контакти или при раждане, когато вируса се предава от майката на детето.
Инкубационният период на хламидиозата е до 30 дни, но често самото заболяване протича безсимптомнно. Отличават се първична и хронична форма на хламидиоза, в зависимост от продължителността на заболяването. Първичната се отличава по не сложното протичане и поразява само долната част на пикочо-половия тракт, при хроничната се проявява и разпространение на хламидиите в горната част на тракта. Опасността на хламидиозата се състои в това, че при дълго съществуване, тя води до усложнения, които най-често карат пациента да се обърне към лекар. Често симптомите, които ни карат да се обърнем към лекар са безплодието.
Симптомите на хламидиозата в остър стадий са стъкловидните секрети, обикновено сутрин, от пикочопроводните канали. Също така са възможни неприятни усещания при уриниране или парене, слепване устните на уретрата. В по-малка степен влияе на самочувствието на човека – признаци на интоксикация, леко повишаване на температурата, слабост. Но по-често хламидиозата, както говорихме по-горе протича безсимптомно. Наличните симптоми на хламидиоза могат да изчезнат или периодично да се проявяват отново, но в по-малко изразена форма. По такъв начин хламидиозата придобива хроничен вид, поразява нови и нови системи и органи и под въздействието на провокиращи агенти може периодично да се обостря.
Лечение на хламидиазата
Освен курса от антибактериална терапия, лечението на хламидията включва в себе си стимулатори за укрепване на имунитета, диета, отказ от алкохол и полов живот по време на лечението, прием на мултивитамини. Главния принцип на лечение се състои в комплексния и индивидуален подход към всеки болен, поради това преглед от лекар е просто необходим! Задължително е лечението на хламидиазата и от двамата партньори.
  
 

ВИРУСОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

   
 

 ХЕПАТИТИ

  
 

Хепатит – това е възпалително заболяване на черния дроб. Хепатитът може да бъде остър и хроничен.Съществуват 8 различни типа вирусен хепатит: A, B, C, D, E, J, F, TT.

 
  
 

PCR ИЗСЛЕДВАНИЯ

   
   
Качествено доказване на ДНК микроорганизми с Полимеразно Верижна Реакция -PCR (Polymerase Chain Reaction, PCR)
  • 1. Въвеждане ин-витро амплификационен тест за качествена детекция на високорискови рак причиняващи /HCR/ човешки папилома вирус /HPV/ типове 16, 18, 31, 33, 35, 39, 45, 52, 58, 59, 67 в клиничен материал  /цервикални и уретрални проби/, чрез хибридизационно – флуоресцентна детекция.
  • 2. Ин-витро тест за амплификация на нуклеинови киселини за едновременно качествено определяне на Mycoplasma hominis и Gardnerella vaginalis в човешки биологичен материал, чрез хибридизация “крайна точка – флуоресцентна детекция на амплифицираните продукти”.
  • 3. Ин-витро тест за амплификация на нуклеинови киселини за мултиплена детекция на ДНК на Chlamydia trachomatis Ureaplasma / U. parvum и U. urealyticum/ и Mycoplasma genitalium в клетъчните материали /урогенитални, ректални и фаренгиални тампони; конюктивални секрети; секрет от простатна жлеза; проби от урина/, чрез хибридизация “крайна точка – флуоресцентна детекция на амплифицираните продукти”.
  • 4. Ин-витро амплификационен кит за нуклеинови киселини за качествена детекция на хепапит В вирус /HBV/  DNA в кръвна плазма, посредством детекция на хибридизационната флуоресценция на амплифицираните продукти.
  • 5. Ин-витро амплификационен кит за нуклеинови киселини за качествена детекция на хепапит С вирус RNA /HCV/ в кръвна плазма посредством детекция на хибридизационната флуоресценция на амплифицирания продукт.
  
    
   ЧОВЕШКИ ПАПИЛОМНИ ВИРУСИ  
  
-         Човешките папиломни вируси /ЧПВ/ са причинители на най-разпространената полово преносима вирусна инфекция в света. Тези вируси са и основна причина за развитието на генитален рак. Въпреки широкото разпространение на инфекцията в по-голямата си част промените, които предизвикват тези вируси, са доброкачествени и само около 0.1% от случаите прогресират към рак на маточната шийка.
-         ЧПВ са представители на семейство Papillomaviridae. Имат двойно верижен геном и са разделени на генотипове. Идентифицирани са около 200 различни типа ЧПВ, като 30 от тях се разпространяват чрез сексуален контакт. Гостоприемникът на ЧПВ е епителната клетка /кератиноди/. Вирусът прониква в ядрото на заразената клетка и се интегрира в молекулата на клетъчната ДНК.
-         ЧПВ са с доказан онкогенен потенциал: 6, 11, 42, 43, 44 са типове с нисък риск от прогресиране към рак. ЧПВ – 31, 33, 35, 51, 58 са със среден риск, а ЧПВ – 16, 18, 45, 56 са с висок риск за прогресиране към рак.
-         ЧПВ предизвикват както доброкачествени, така и злокачествени различни заболявания. Повечето от инфекциите, причинени от ЧПВ са транзиторни. Най-честата клинична изява на ЧПВ е гениталната инфекция. Срещат се обаче и други форми на заболяване, при които се засягат други органи – гърло, око, бял дроб, пикочен мехур.
-         ЧПВ предизвиква гениталните брадавици /кандилом/, които са хронично инфекциозно заболяване. Понякога те намаляват и изчезват спонтанно, без лечение, а в други случаи могат да добият гигантски размери. При жените се развиват на входа и/или във вътрешността на влагалището по шийката на матката или около ануса. При мъжете гениталните брадавици обикновено се развиват по вътрешната страна на препуциума /главичката на члена/, по-рядко в уретрата, ствола на пениса, скротума, около ануса, устата или гърлото при индивиди практикуващи орален секс. Преболедуването от венерически брадавици не осигурява имуните срещу вируса и е възможно повторно заболяване.
-         ЧПВ може да причини и обикновените кожни брадавици – наблюдават се по ръцете и ходилата на краката /кокоши трън/, но типовете, които ги причиняват са различин от тези причиняващи венерическите брадавици.
-         Гениталните брадавици се разпространяват от човек на човек. Те са много заразни и се предават по време на генитален, орален или анален секс със заразен партньор. Много хора обаче могат да имат генитална ЧПВ инфекция без да имат генитална брадавица.
-         Диагнозата се поставя въз основа на:
1. Типичната клинична картина;
2. Цитонамазка;
3. Специализирано вирусологично изследване /ДНК тест/.
-         Важно е типизирането на вируса, което има отношение както към диагнозата, така и към прогнозата на заболяването. Ефективно определяне на типа ЧПВ чрез методите на молекулярната вирусология – най-разпространената за сега техника за типизиране на вируса е полимеразна верижна реакция, т.е. PCR. От изследваните клетки се извлича ДНК, в която се доказва присъствието на специфични за различните ЧПВ типове геномни фрагменти.